Националната библиотека на Република България е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България.

Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) е държавен университет. УниБИТ обучава по бакалавърски, магистърски и докторски програми за образователните и научни степени, по които има акредитация. В структурата си има 2 факултета: Факултет по библиотекознание и културно наследство (ФБКН) и Факултет по информационни науки (ФИН).

Манастирът „Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (на гръцки: Μονή Ζωγράφου), се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири. Манастирската библиотека притежава 162 гръцки[34] и 286 славянски[35] ръкописа, както и приблизително 10 хиляди печатни книги.[36] В нея се пазят завършената от Паисий Хилендарски през 1762 г. чернова на „История славянобългарска“, Зографската българска история, прочутият с орнаменталната си украса Радомиров псалтир, Драгановият миней, Лалоевият апостол от 1359 г., Братановият миней, два Евтимиеви служебника, Зографският царски поменик, Зографската грамота на цар Иван Александър (1342), Витошката грамота на цар Иван Шишман и др.

Народна библиотека „Иван Вазов“ е библиотека в град Пловдив, България, със статут на регионална библиотека. Със сбирка от 1,5 милиона библиотечни единици, тя е втората по големина в страната след Народната библиотека „Свети Кирил и Методий“ в София. Основана е през 1879 година по инициатива на Йоаким Груев от Александър Башмаков, който става и неин пръв директор. До Съединението през 1885 година библиотеката изпълнява функциите на национална библиотека на Източна Румелия.